Българското кино продължава да доказва своята способност да създава стойностни и дълбоки произведения, които докосват сърцата на зрителите. *„Диви ягоди“* – режисьорски дебют на Татяна Пандурска – е новият ярък пример за това. След като е постигнала успехи в документалното кино, Пандурска преминава в игралния формат с филм, който разказва история за търсенето на идентичност, връзката между поколенията и мистериите, които се крият в семейното наследство. Сценарият, вдъхновен от документалната книга „Забравените от небето“ на Екатерина Томова, ни води в Родопите, където съвременната история на една архитектка се преплита с трагичното минало на нейния род. *„Диви ягоди“* не е просто филм за физическо наследство, а за наследството на паметта, емоциите и тайните, които формират личността. Този филм предизвиква зрителя да се замисли за своите корени и за връзката между миналото и настоящето, като същевременно предлага визуално и емоционално задоволство, което оставя следа.

„Диви ягоди“ е дебютният игралнен филм на Татяна Пандурска, позната със своите силно въздействащи документални произведения. Сценарият на филма, написан съвместно с Дечо Таралежков, черпи вдъхновение от документалната книга „Забравените от небето“ на Екатерина Томова. Предстоящото му премиерно излизане в кината на 6 февруари 2026 година поставя нов етап в развитието на българското кино, като на 13 януари ще се проведе и специална предпремиера в София, в кино „Люмиер“.

Филмът проследява историята на Дафни Бело, преуморена нюйоркска архитектка, която наследява къща в Родопите, принадлежаща на баба ѝ, която никога не е познавала. Това наследство се оказва не само физическо, но и символично – пътуването на Дафни в България е начин тя да се сблъска със своето минало, с невидимата връзка между поколенията и с историята на своя баща. Къщата, обаче, не е просто място с остаряла фасада, а символ на много по-сложни семейни отношения и неизказани истини, които трябва да бъдат разкрити.

Мотивът на търсенето на идентичност е силно подчертан в целия филм. Присъствието на родопската природа и многобройните местни персонажи, които пазят тайни от миналото, създават усещане за историческа и емоционална тежест. Мистерията около къщата и заобикалящите я истории на местните е част от пъзела, който Дафни трябва да нареди, за да разбере по-добре себе си и наследството си.

Татяна Пандурска показва изключителен режисьорски усет в своя дебют. Тя умело комбинира документалистичния си подход с емоционално наситената игра в игралния формат. Пандурска се концентрира върху отношенията между героите, като едновременно със съвременните житейски реалности, умело навигира през историческите травми на героите си.

Кастингът също е силен, като ролите на Дафни Бело и Орлин, братовчедът, играят ключова роля в развитието на историята. Ванина Кондова, в ролята на Дафни, прекрасно пресъздава образа на жена, разкъсана между две култури и два свята. Иван Юруков, като Орлин, добавя дълбочина на сложната семейна динамика, като същевременно оставя място за интригуващи загадки около характера си.

Операторската работа на Стефан Врачев е изключителна. Родопският пейзаж, със своята сурова красота и мистичност, създава уникален контекст за развитието на историята. Кадрите са динамични и в същото време изключително интимни, позволяващи на зрителя да се потопи в атмосферния свят на героите. А музиката на Давид Кокончев допълва визуалната атмосфера, като всяка нота изглежда да бъде съобразена с дълбочината на емоционалния заряд в сцена.

Звукорежисьорът Иван Андреев също играе ключова роля, като създава контекста, в който не само визуалните елементи, но и звуците на природата и ежедневието на малкия родопски свят, стават част от филмовото преживяване. Тези акустични детайли добавят още един слой към разгърнатата история.

„Диви ягоди“ вече е привлякъл вниманието на международни фестивали, като е получил Специалната награда на журито на МФФ „Любовта е лудост“ във Варна. Също така, филмът е бил включен в програмите на значими фестивали като София Филм Фест, Синелибри и Варшавския международен филмов фестивал. На българската сцена, той е награден с две награди „Васил Гендов“ за най-добра музика и най-добър звук на игрален филм.

Тези признания потвърждават високото качество на филма, както и неговата уникалност в българската кинематография. Също така, те подчертават важността на темите, които филмът разглежда – за историята, семейството и личността в контекста на по-широката културна и историческа рамка на България.

„Диви ягоди“ е филм, който предлага не само визуално и емоционално удоволствие, но и повод за размисъл. Той успява да съчетае личната история с глобални теми, които резонират с всяко поколение. Ако трябва да се обобщи, филмът на Татяна Пандурска е едно съвременно и важно изследване на семейните корени и личностната идентичност, вписани в контекста на родопската земя и нейната дълбока история.